Down in Mexicali
There’s a crazy little place that I know
Where the drinks are hotter than the chili sauce
And the boss is a cat named Joe

He wears a red bandana, plays a blues pianna
In a honky-tonk, down in Mexico
He wears a purple sash, and a black moustache
In a honky-tonk, down in Mexico

Well, the first time that I saw him
He was sittin’ on a piano stool
I said “Tell me dad, when does the fun begin?”
He just winked his eye and said “Man, be cool.”

He wears a red bandana, plays a blues pianna
In a honky-tonk, down in Mexico
He wears a purple sash, and a black moustache
In a honky-tonk, down in Mexico

All of a sudden in walks this chick

Joe starts playing on a Latin kick

Around her waist she wore three fishnets

She started dancin’ with the castanets

I didn’t know just what to expect

She threw her arms around my neck

We started dancin’ all around the floor
And then she did a dance I never saw before.

So if you’re south of the border
I mean down in Mexico
And you wanna get straight,
Man, don’t hesitate
Just look up a cat named Joe.

He wears a red bandana, plays a blues pianna
In a honky-tonk, down in Mexico
He wears a purple sash, and a black moustache
In a honky-tonk, down in Mexico

[Spoken by Carl Gardner:]
Yeah, como est usted senorita
Come with me to the border, south of the border, that is
In Mexico, yeah in Mexico
You can get your kicks in Mexico
Come with me baby, come with me, come with me, crazy, yeah

Популярност: 41%

Тъкмо се връщам оттам. Обикновено ходя по разни заведения с една приятелка, но този път отидохме в тях (да й превържа пръстчетата, че се беше осакатила горката).

Ще прескоча частта със заведенията - наваксахме набързо последния месец, откакто не сме се виждали, и отидохме в тях. Тъй като отдавна не съм влизал там не бях запознат с новите процедури - одъртял чичко с очила ме гледаше строго под вежди, докато приятелката ми не подсказа, че трябвало да си оставя личната карта. Разбирам ги - сигурност, това-онова, но пък и почвам да се чудя дали не е просто после да могат да ме разпознаят…

Качваме се ние в един останал от комунизма одъртял асансьор, който сигурно управителя не му знае годините. Стигаме до нейния етаж и слизаме. Първата й реакция е да включи осветлението във вестибюла на етажа. Окей, опита се поне, защото лампата с примигвания и жужене, като ръждясало динамо, едва освети полумрака. Докато романтиката тлее отвсякъде си мисля, че в сравнение с това “Хилтън” трябва да получат не 5, а 10 звезди. Добре, че в коридора поне светеше, та не трябваше да спускаме пръсти по стените, които не са виждали боя от идването на демокрацията. Сигурен съм, че можете да си представите гледка от американските гета и техните блокове.

Видях една чантичка с боклук, която заетото момиче забравило да изхвърли. Тогава и видях другите обитатели на този биологичен експеримент - хлебарките. Всякакъв цвят, всякакъв размер, мутирали и обикновени, бързи както винаги да се скрият от светлината. “Добре”, казах си, “все пак е боклук - нормално”. Особено имайки предвид локацията, на която се намирах - най-доброто от кошмарите на Стивън Кинг и Дийн Кунц. Но не можех дори да предполагам какво ме очаква вътре.

Бездната към всички низши видове, които майката Земя е родила, се отвори от малката й ръчичка. Осветлението озари стадата насекоми, които се разбягаха във всички посоки, криейки се от нас - наглите инвейдъри на една стая от техния замък. Един от многото замъци в това огромно имение. За няколко секунди по-голямата част от тях се скриха където намерят, но от това, което видях, вътре имаше най-малко стотина зверчета - до едно дребни и гнусни, тичайки с мъничките и многобройни краченца, размахвайки по две пипала от главите си. WTF!!! “Как живееш в тази мизерия” попитах аз, докато наблюдавах как последните 30-на насекоми се изнизват нанякъде. “Ами, свиква се - вече си живеем задружно”. Не всички избягаха обаче - най-наглите останаха да се мотаят около гардероба, влизайки и излизайки - дали защото няма вече място за тях там или защото не им пука - не знам. Влязохме в спалното помещение, дамата светна и се видях в още по-голям ужас - тълпища от гореспоменатите твари, сновящи по пода, изригващи от купчината с храна на котарака й - а той, горкия, само жално “мяу”.

Тук вече ме хвана сериозен пристъп на отвратеност, но подтиснах импулса да изхвърча секунда по-рано от стаята. Девойката пък, явно отдавна привикнала към подобно посрещане, почна да си разтоварва раничката, отвори прозореца и запали цигара. Докато си говорихме очите ми непрекъснато шареха насам-натам по пода, докато внимавах да не стъпча някой от гнусорите, че знам ли, с тези пълчища ще ме оглозгат като някой термит - дърво. Гадините продължаваха да влизат и излизат от купичката на котарака на талази, несигурни дали трябва да се крият или да продължат пируването си. То пък, животинчето, явно толкова му е омръзнало от тях, че даже не се занимава да ги гони, а си излезе набързо през прозореца на перваза. “Кривоглед стана от тях” коментира стопанката му. “А Райд не ползваш ли, нещо?” питах аз любопитен - “при мен работи”. “Всичко съм пробвала - таблетки, райдове - нищо не действа. Напръсках една хлебарка, а тя продължи най-нагло да си върви, сякаш нищо не е станало. Ей това обаче” каза тя и извади някакъв голям син флакон “ги трепе с голям успех. Две лопати буболечки съм изхвърлила с него”. Аз останах без думи.

Докато си тръгна оттам повече се бяха покрили. Останалите с бързи прибежки обикаляха насам-натам, най-вече около ъглите и храната на котето, водейки безгрижен живот в тяхното си необятно царство. Това беше една стая, в едно общежитие. Не съм сигурен колко блока има в Студентски град, но са поне 50, средно по 8 етажа. Грубо може да се каже, че има 10 апартамента на етаж (повечко са). Не ми се смята колко твари може да живеят там… съвестта ми отказва да приеме подобна бройка.

На кмета не му пука, защото хората там не са негови избиратели - повечето софиянци си живеят у тях. Не знам кой се сеща дори за това в каква мизерия живеят младите хора там. Някак ми се иска да заставят всички “народни представители” да заживеят поне за седмица там. Недай си Боже да избухне някаква епидемия - гадините толкова бързо ще я разнесат, че политиците ще се чудят откъде им е дошло. Всъщност, епидемията си има - толкова насекоми няма и по оборите, да не говорим за жилищата, в които те - бъдещето на България, изживяват най-хубавите години от живота си. Какво ли е като си спомняш за “ебати якия купон” да се сещаш и с колко буболеци е трябвало да се бориш за малките пространства там?

Никога не бих могъл да живея в такова място. Ще трябва ежедневно да купувам отрови - нищо, че и аз го отнасям покрай тях. Аз не бих, но хиляди хора го изживяват всекидневно този ад. Надявам се някой да се замисли сериозно за човешките същества там, защото ромите не са единствените, които заслужават нормален живот.

Популярност: 35%

Отдавна не съм писал тук, най-вече защото времето ми е твърде скъпо напоследък. Що-годе редовно обслужвам другия си блог, но някак си все не ми идва да седна и да напиша нещо. Заради това и предполагам вече се досещате, че нещо доста ме е развълнувало - в случая смутило, за да пиша за него. В случая това нещо се нарича Upgrade Store на Multirama.

Не знам колко от вас знаят какво е Multirama, затова и обяснявам набързо - верига гръцки магазини със свое представителство в София. Имат хубав магазин с щандове, на които са изложени всякакви high-tech продукти, най-вече компютърно ориентирани. Плюсовете са че имаш възможност да видиш и пипнеш това, което искаш да си купиш, без да караш някой забързан от работа човечец да ти го носи, разопакова и т.н. Има най-различно разнообразие от стоки, които в някои случаи са overpriced, но като цяло спазват приличие. Минусът е, че може да чакаш 30 минути, чакайки на опашката преди касите, докато наистина успееш да си купиш нещо. А и както съвсем наскоро открих - не могат да ти продадат diNovo Edge™. Това за клавиатурата се отнася и за Plesio, така че фен-бойс да не се превъзбуждат.

В брошурата от този месец на Multirama видях една нова услуга - Upgrade Store. Поинтересувах се за нея на посочения e-mail (upgradestore@multirama.bg). Това е друг огромен минус за магазина - не знам при другите как е, но да чакаш цял ден за едно просто допитване е граничещо с абсурд. Компютърен магазин е, за Бога!
Anyway, след няколкодневна кореспонденция разбрах каква е системата, та ви обяснявам и на вас:

Първо, идентифицирате хардуера, който искате да замените.
Второ, пращате спецификациите по e-mail, а за по-бързо можете направо да отидете на адреса им (който се намира точно до магазина на Plesio).
Трето, те ви съобщават цената, която могат да ви предложат за компонентите.

Звучи добре и интригуващо, но както се казва “дяволът се крие в детайлите”.

Моята текуща конфигурация е следната, като paste-вам 1:1 от това, което им пратих и на тях.

Дъно: Albatron 865PE/PE Pro
Процесор: Intel P4 3.4 GHz
RAM: 2×256 Samsung DDR Dual Channel; 1×1024 Kingston DDR (не знам дали е dual channel, но би трябвало - купих я наскоро от вас)
Video: nVidia GeForce 7600 GS (AGP карта, и тя е купена наскоро от вас)

Вече, като човек с опит, не чаках мълниеносен отговор, затова зачаках търпеливо и ето че 5 часа по-късно дойде и той:

Здравейте, цената която мога да Ви предложа за тези компоненти е 280 лв.

Ха! Някаква грешка ли е това? Предпоследно поколение конфигурация - 280 лева! Тези хора искат да си продам компютъра за 280 лева! Реших да направя една груба сметка, извадих няколко касови бележки и засмятах:

Видео карта, закупена от Multirama на 22.05.2007 - 225 лв.
Kingston DDR RAM, 1024 MB, закупена от Multirama на 14.05.2007 - 139 лв.
Pentium 4 s. 478 3.4GHz,  закупен от JMT на 17.05.2007  - за съжаление от този продукт ми е останала само гаранцията, но стойността беше няколко стотин лева.

Всички горепосочени компоненти са в гаранция!

Изпращам ново писмо, посочвам горните детайли (без процесора), питам отново:

Само тези двете правят 364 лв., при това са в гаранция. Дори без ДДС сумата отново е малко над 300 лв. Наистина ли можете да ми предложите само 280 лв за всички компоненти?

Върнатият отговор?

Да, това е цената.

Е, какъвто и фен да съм, няма да се дам за подобна сума. Предпочитам да завещая този компютър на някой роднина, та да си го ползва и той още няколко години, а аз да си взема нов (вече почнах сериозно да се замислям откъде, предишният ми фаворит явно не е добре с цените).

Ако и вие имате опит с горепосочената услуга, а дори и нещо друго - споделете!

Популярност: 59%

Lucky bastards…

Де да имаше всеки възможност за такава работна среда, светът щеше да е по-хубав!

Клипчето е след увода.
Прочети цялата статия

Популярност: 59%

Старата версия

През лятото полето изобилствало от храна, всички животинки били весели и щастливи, и никой не чувствал умора от непрестанните игри. Не всички играели обаче - старата мравка неуморно градяла своя дом и събирала трошичка след трошичка храна за зимата. През цялото време скакалецът, този зелен цигулар, не спирал обаче да й се подиграва - такова време, а тя, видиш ли, работи! Мравката обаче въобще не го слушала и си знаела своето - събирала си житце в своята мравча крепост.
Лятото свършило, минала и есента, дошла зимата. Земята се пукала от студ, не се чували вече веселите птички, а само граченето на свраките. Трапезата на мравката била добре отрупана с храна, а тя самата си седяла на топло в дома си и нехаела за времето отвън. Скакалецът в същото време въобще не бил толкова добре устроен. Заради летния му мързел сега нямал нито храна, нито подслон. Логично - умрял, премръзнал в студа.

Българската версия

- Бабо Мравке, где така?
- Тичам Щурчо за храна. А ти къде със таз гъдулка?
- Днес Калинката е булка та ме канят на свирня
- А когато сняг забръска що ще чиниш ти зимъска?
- Срам не срам ще поискам от твойто житце събрано.
- Аз пък няма да ти дам гиди дърти калпазан.

Тъй си ги знаехме ние. Поучителната басня и веселото стихотворение (обект на много майтапи) ни учиха как да се грижим за себе си. Но как ще се развие историята в днешни дни и какви уроци ще ни даде? Четете по-нататък…
Прочети цялата статия

Популярност: 59%

Днес (е, вече не е днес) от Akihabara News се оплакаха от лошите услуги на DHL. Същият DHL - един от лидерите в куриерските услуги по света. Причината е, че въпреки високите цени и така хваленото реноме, вече 4 дена им бавят някаква пратка. Но не пиша тази статия, защото им симпатизирам, а защото в главата си направих едно сравнение - ами ако това се беше случило в България?

Прочети цялата статия

Популярност: 55%

Съжалявам, че блогът хвана гората за толкова дълго време, но от хостинга ми ме увериха, че проблемите са отстранени.

Наздраве!

Популярност: 54%

Светът се развива твърде бързо. Наскоро учителката ми по програмиране разправя колко учудена е останала, когато са й показали малкият кашон, в който се намирал компютърът й - не за друго, а защото навремето са пращали огромни машини към Съюза, конфигурирали са ги през терминали, писали са доклади… А там какво, дават й един кашон, казват й “вътре ти е компютъра”, а нито го пробват, нито доклади му пишат.

Прочети цялата статия

Популярност: 63%

Браво, евала, аферим. Дано поне цените за доставка намалеят, че със сегашните проценти отгоре магазините ни слагат по 2 ДДС-та, само да припечелят и те. Но има нещо по-важно: защо не в България, се питам аз.
Прочети цялата статия

Популярност: 53%

Дойде… пак. Лично аз винаги съм отчитал новата година с настъпването на пролетта, когато сивотата на зимата си отива, цветчета кацнат по върховете на дърветата… и започва да вали постоянно. Не знам при вас как е, но в София в момента е под мини-потоп, а задръстванията вече са пословични. Един таксиметров шофьор ми се оплака преди малко, че за два часа и половина има навъртяни 30-на километра, а даже не е спирал колата. Това, откъдето и да го погледнеш, е невероятно малко - обикновено за един час правят по около 20 кинта; 20 / 0.50 = 40км. Като стана дума за таксиметрови шофьори, някой замислял ли се е накъде отиват те, когато ги повикаш докато карат? Anyway…

Пролет е. 21 март. Не 20, не 22, а 21. Запомнете го, защото ми омръзна всяка година да го мените според собствените си представи. И да си окичите мартеницата на някое дръвче. За предпочитане да не е изсъхнало, че днес и това видях - някой твърде интелигентен пожелал на изсъхнал клон, захвърлен покрай улицата, да цъфне и да завърже. Успех!

И един поздрав, като за край -

Популярност: 37%