Бабо Мравке, где така?
Старата версия
През лятото полето изобилствало от храна, всички животинки били весели и щастливи, и никой не чувствал умора от непрестанните игри. Не всички играели обаче - старата мравка неуморно градяла своя дом и събирала трошичка след трошичка храна за зимата. През цялото време скакалецът, този зелен цигулар, не спирал обаче да й се подиграва - такова време, а тя, видиш ли, работи! Мравката обаче въобще не го слушала и си знаела своето - събирала си житце в своята мравча крепост.
Лятото свършило, минала и есента, дошла зимата. Земята се пукала от студ, не се чували вече веселите птички, а само граченето на свраките. Трапезата на мравката била добре отрупана с храна, а тя самата си седяла на топло в дома си и нехаела за времето отвън. Скакалецът в същото време въобще не бил толкова добре устроен. Заради летния му мързел сега нямал нито храна, нито подслон. Логично - умрял, премръзнал в студа.
Българската версия
- Бабо Мравке, где така?
- Тичам Щурчо за храна. А ти къде със таз гъдулка?
- Днес Калинката е булка та ме канят на свирня
- А когато сняг забръска що ще чиниш ти зимъска?
- Срам не срам ще поискам от твойто житце събрано.
- Аз пък няма да ти дам гиди дърти калпазан.
Тъй си ги знаехме ние. Поучителната басня и веселото стихотворение (обект на много майтапи) ни учиха как да се грижим за себе си. Но как ще се развие историята в днешни дни и какви уроци ще ни даде? Четете по-нататък…
Прочети цялата статия
Популярност: 59%
Преди няколко дни един 20-годишният Раян Фицжералд решил да направи добро дело. За целта му трябвали точно три неща – компютър, свободно време и подходящ абонаментен план за мобилния му телефон.