Днес (е, вече не е днес) от Akihabara News се оплакаха от лошите услуги на DHL. Същият DHL - един от лидерите в куриерските услуги по света. Причината е, че въпреки високите цени и така хваленото реноме, вече 4 дена им бавят някаква пратка. Но не пиша тази статия, защото им симпатизирам, а защото в главата си направих едно сравнение - ами ако това се беше случило в България?

Първо, подобно оплакване би довело само до освирквания от другите българи. Съвсем не са изключени коментари от типа “тея пък за 4 дена ебати скандала вдигнаха вече” или “аз, когато съм чакал по 2 седмици за едно писмо, ти прав под тиксо си ходил” от по-старите. В повечето случаи ще срещнеш не разбиране, а оплюване. Не бих казал български манталитет, нито балкански дори. Това се среща навсякъде и под всякакви форми. Някои го крият, други си умират да го изявят, но за всички важи правилото “тоя де се бута”. После как няма да е вярна прочутата мисъл, че хората са единствените същества, които следват нестабилни лидери.

Злоба, драги ми читатели. Вкоренена вътре в нас, подтискана и измъчвана, като псе държано гладно на тъмно. Толкова се опитваме да се впишем в общите човешки порядки, религиозни ценности и морални норми, че забравяме как всъщност да бъдем самите себе си. Човекът е социално същество, това каза баща ми веднъж. Има нужда да се среща с други хора, да общува. Защо, о, защо трябва обаче да се блъска и доказва сред другите, че той е нещо повече от тях? Не може ли човекът да бъде просто човек, чист и прям, откровен до безобразие, макар и понякога това да наранява. Не е ли по-добре да нараниш веднъж от чистосърдечност, отколкото да наденеш маската на лицемерието и да я оставиш да се впие в теб като проказа?

Повърхностните хора оцеляват. Тази мисъл ми се завъртя в главата снощи, докато се опитвах да заспя. На някои в тоалетната, на други по пътя, на мен - в леглото. Оцеляват всъщност не е точната дума - всички оцеляват, но пък малко живеят. Оцеляват, но не от живота, а от човешката раса. Повърхностен човек не е този, който няма достатъчно гънки, че да развие собствена мисъл, а този, който не си позволява да се забие в себе си, за да търси разни екзестенциални въпроси относно собственото си съществуване. Какъв е смисълът? Какво ще спечелиш? Been there, done that. Гранд призът ще е собственият ти затвор в един безкраен цикъл от въпроси, на които дори да намериш собствен отговор, никога няма да си задоволен от него, просто защото той е уникален за всеки един човек.

Послушай ме, драги или драга, читателю на тези брътвежи - стой си повърхностен, откровен и истински. Дълбочината не ти носи никакви блага, макар да обещава друго. Вглъбеността ти затваря очите и душата, вместо да ги отваря към нови висини. Не плюй по другите, съчувствай им. Не бъди злобен, а внимателен и услужлив. Не бъди ляв, нито десен. Заемането на позиция само рони основата на скалата, върху която седиш. Бъди себе си. Бъди истински.

Популярност: 46%